NRD Начало
Четвъртък, 19 Септември 2024
Начало Тонът на времето Художникът Юлиян Табаков : Сътворяваме среда, която ни е удобна и хубава, но куха
4923
Тонът на времето

Художникът Юлиян Табаков : Сътворяваме среда, която ни е удобна и хубава, но куха

Във водната кула на София тече река от пластмаса. Тя оставя след себе си суша и напукана глина. Мястото прилича на зловещ и в същото време приказен замък. „Виждам те“ е творение от множество лъскави ленти и пластмасови рибки, и брум от гласове, които те въвеждат (и отвеждат) от пространството

| 21 Август 2024, 08:30 ч.
Художникът Юлиян Табаков : Сътворяваме среда, която ни е удобна и хубава, но куха
Художникът Юлиян Табаков : Сътворяваме среда, която ни е удобна и хубава, но куха
Снимка © DFA

Във водната кула на София тече река от пластмаса. Тя оставя след себе си суша и напукана глина. Мястото прилича на зловещ и в същото време приказен замък. „Виждам те“ е творение от множество лъскави ленти и пластмасови рибки, и брум от гласове, които те въвеждат (и отвеждат) от пространството...

Американската актриса Джун Скуиб, която е на 94 години и изпълнява главна роля в комедията „Телма“, е трябвало да убеди създателите на филма, че може сама да прави много от каскадите си, предаде Ройтерс. 

„Беше много забавно. След като прочетох сценария реших, че мога да се справя“, каза Скуиб. 

Тя прави почти всички каскади със скутери, включително и в сцена в антикварен магазин, която е физически трудна за изпълнение. 

Филмът на „Магнолия пикчърс“, режисиран от Джош Марголин, разказва за баба Телма, която се впуска в множество каскади, за да отмъсти на телефонните измамници, които са взели 10 000 щатски долара от спестяванията . 

Във филма участва и Фред Хечингер, който се превъплъщава в образа на внука на Телма. 

Марголин каза, че Скуиб е насочила „вътрешния си Том Круз“ много ефективно. Тя се е чувствала все по-комфо

Във Варна ще бъде създаден втори регионален център за съвременно изкуство (РЦСИ) по примера на „Топлоцентрала“ в София. Това съобщи директорът на центъра в столицата Веселин Димов. Идеята е обсъдена на годишната среща на най-голямата мрежа в света за изпълнителски изкуства IETM, на чийто борд Димов е член от две години. Мрежата е създадена през 1981 г. в Италия с цел да свързва и да помага на артисти, организации и културни оператори в Европа. След 2003 г. към нея се присъединяват и представители на другите континенти. Седалището й е в Брюксел.

От срещата на мрежата в София преди десет години тръгва създаването на „Топлоцентрала“, припомни Димов и уточни, че регионалният център за съвременно изкуство във Варна няма да се нарича така, а името му ще бъде избрано от местните артисти. 

На тазгодишната среща на IETM са направени посещения в София, Велико Търново, Габр

Програма с участието на над 30 музиканти и визуални артисти ще представи 11-ото издание на Международния фестивал „Радар“ (RADAR) от 2 до 4 август във Варна, съобщават организаторите. Проектите, които ще гостуват на форума, изследват пресечните точки между жанровете. В осем концерта ще звучи музика от ренесанс през джаз до електроника и бийтбокс, ще бъдат показани светлинни инсталации и видео мапинг.

Сред акцентите в тазгодишната програма е гостуването на финландския пианист Аки Рисанен, който ще представи солов концерт на нов клавирен инструмент, наречен омниверк. Дорин Марселие от Нидерландия ще предложи светлинна инсталация в комбинация със звуци на арфа. Световната оперна прима Клерън МакФадън се завръща на сцената на фестивала „Радар“, този път в компанията на три млади оперни певици, с които ще изнесе ренесансов концерт. Публиката ще чуе също германската банда Salomea съ

Това е шеста или седма изложба, наречена „Пътят...“. Това е работно заглавие, което показва моят творчески път. И аз го допълвам с всяка една изложба. Защото пътят не е свършва и, както казват индийците, целта не е важна, важен е пътят,  по който вървим. Дай Боже, моят път да е с малко повече време. Отчасти, в много малък процент, това е и моят житейски път. Това казва художникът Цветан Казанджиев, чиито творби са подредени в галерия „Графикарт“.

Моят творчески път показва откъде съм тръгнал – от графиката, рисунката, акварела, живописта, допълва авторът. Специално за арт пространството той създава черно-бели варианти на своите цветни графики. Обяснява, че умишлено са направени в черно-бяло, за да бъдат в контраст с рисунките, които представя. 

Само една от изложените картини в голям формат не е получавала н

Очаква се американският рапър Килър Майк да избегне обвинения за физическа саморазправа, довела до ареста му на наградите „Грами“ по-рано тази година, предаде Асошиейтед прес. Наскоро като рапърът положи общественополезен труд. 

В изявление от четвъртък градската прокуратура на Лос Анджелис съобщи, че Майк „успешно е завършил процеса на изслушване, включително и наложеното изискване за общественополезен труд“. През февруари рапърът беше отведе с белезници от полицията и задържан по подозрение в нарушение на закона.

Съдебните документи показват, че срещу Майк, чието истинско име е Майкъл Рендер, няма повдиганото обвинение за инцидента. 

Майк каза, че „прекалено ревностен“ охранител е допринесъл за сбиването, което се е случило в радостните моменти, след като е спечелил три награди на церемония на наградите „Грами“. Това е първата му награда „Грами“ от

Сътворяваме среда, която ни е удобна, комфортна, хубава, но в същото време – абсолютно куха. Това е едно вътрешно пренасищане, което води до изсушаване и обезкръвяване.

Думите на Юлиян Табаков са по повод инсталацията в галерия „+359“. До 15 септември всеки може да съпреживее сътвореното от художника и да стане свидетел на процеса, в който „цялото това нещо“ тепърва ще съхне и ще се напуква. „Тази илюзия на вода е донякъде сюрреална, но много истинска – на едно друго ниво, не физическо, а духовно“, допълва авторът.

По думите му „Виждам те“ е алегория за това, което се случва в човека: „Това е вътре в мен, във всеки от нас. Може би в някого го има като зародиш или просто като потенция, в други – това е целостта на индивида. Като цяло, винаги разисквам човека, но по индиректен начин, а не едно към едно“.

„Искаше ми се целият проект да има и леко образователен аспект – свързан с животните и със света, в който живеем, който не познаваме, и се опитваме да нагодим по себе си. В крайна сметка, самите ние губим от това. Имах малко наивната идея да направя нещо, което би предизвикало интерес и любов в най-малката публика – децата и младежите. Би предизвикало интерес към визуалното изкуство, в частност – към света, в частност – природата, от която все още има някакви остатъци“, казва още Юлиян Табаков.

Юлиян Табаков , в разговор с Даниел Димитров – за зрителя като автор, за  света, който не познаваме и се опитваме да нагодим по себе си, за водата от пластмаса, която оставя суша след себе си, за музиката и звуците във „Виждам те“, за човека и вътрешното пренасищане, което води до абсолютно изсушаване и обезкървяване...

Аз считам, че творчеството е огледало на личността. В такъв смисъл и моята музика сигурно напълно изявява това, което представлявам – не само като творец, но и като човек. Мисля, че творческата дейност на един автор най-малко може да прикрие недостатъците му или пък да преувеличи неговите качества. С една дума, при творчеството скрито-покрито няма, там всичко лъсва наяве, казва Васил Казанджиев.

Днес големият български композитор, диригент и педагог празнува своята 90-годишнина.

Той е роден на 10 септември 1934 г. в Мартен, Русенска област, в семейството на интелектуалци с музикални интереси.

„Родителите ми имаха решаващо значение за това формиране в такъв смисъл, че първи те се сетиха да ме насочат към музиката. А всъщност това стана много случайно. Аз започнах на китара още съвсем малък, може би седемгодишен, и от

Изложба със заглавие „Време-пространствени полета“ представя Огняна Серафимова в рамките на форума

„Изкуството като противодействие“, организиран от Градската художествена галерия във Варна. Нейните инсталации се намират във вътрешния двор на културната институция. 

Тази изложба е за паметта. Това са моменти, които по един театрален начин са застинали в моите творби и много ми се иска публиката да е свободна да ги тълкува, каза авторката. „Стъпките на нашите деди носят усещането за многото хора, които са причина да ни има нас, благодарение на чийто труд е възможно нашето време. Това е философски поглед над основни понятия, които ме вълнуват, заключени най-вече в предметите, усещането за допир, за истинска вещ, която носи в себе си спомен и код. Това са инструментите, с които си служа, за да създам атмосферата, в която хората да се пот

Документалната поредица на Епъл Ти Ви плюс с названието „Кей-поп Айдолс“ (K-pop Idols) предлага задълбочен поглед към това как кей-поп индустрията приема и разгръща нови идеи, като същевременно се бори с предизвикателствата, предаде Асошиейтед прес. 

Поредицата от шест части представя корейско-американската звезда Джеси и изгряващи кей-поп групи като Cravity и Blackswan, като документира възходите и паденията в кариерите им. 

Музикалният жанр кей-поп е известен с комбинацията от вокали и прецизна хореография. Членовете на момичешката мултинационална група Blackswan Фату Самба и Алена Смит с псевдоним "ЕнВи" (NVee) казаха пред Асошиейтед прес, че репетират до 10 часа дневно. Това включва хореография и вокални сесии преди да започне сезона, свързан с поредица от събития за популяризиране на последните им песни. 

След като сключат догово

Група "Субдибула" и певицата Ели Раданова за първи път ще гостуват на сцена "Арт лято" във Велико Търново, съобщиха организаторите на концерта.

В сценичната си изява на 29 август музикантите ще представят специално подбрана селекция от своя авторска музика.

Публиката ще чуе както утвърдени и разпознаваеми песни на "Субдибула", сред които "Бавно", "Пия за вас" и "Аз или ти", така и голяма част от реализираните през последните няколко години парчета, които ще бъдат включени в предстоящия албум на групата.

Заедно с гост музикантите Владимир Митин и Петър Щерев, "Субдибула" ще представи и дебютния албум на Ели Раданова - Alibi.

Той имаше своята премиера през месец май и още с появата на първия сингъл Funkylicuous предизвика любопитството на меломаните, припомниха организаторите.

На сцената във Велико Търново присъстващите на концерта ще мо

Една от най-престижните швейцарски културни институции - музеят "Кунстхаус" в Цюрих, ще продаде картина, рисувана от художника Клод Моне, с която еврейският собственик е бил принуден да се раздели по време на Втората световна война, съобщи АФП. Парите от продажбата ще бъдат разделени между музея и наследниците.

Музеят е постигнал споразумение с наследниците на еврейски колекционер, преследван от нацистите в родната си страна.

"Кунстхаус" е един от многото музеи по света, започнали кампания по ревизия на колекциите си с цел установяване на картини, отнети заради нацизма по време на Втората световна война.

"Мъж с чадър" на Моне е била част от колекцията на текстилния предприемач Карл Закс - евреин, живеещ в Полша. През 1939 г. Закс е избягал в Швейцария с жена си Маргарете без никакви пари. За да може да живее в Швейцария, той е трябвало да заложи картините от ко

Защо „Виждам те“? 

- Не знам... Това заглавие ми се върти от много години. Започвам го, сменям го, започвам го, сменям го... Като цяло, е идея за нещо, което се случва, а някъде съществува някой, който го наблюдава. Въпреки че всички ние си затваряме очите за това, което правим...

Целият проект, извън контекста на специалната инсталация, е нещо, което ми се искаше да има и леко образователен аспект – свързан с животните и със света, в който живеем, който не познаваме, и се опитваме да нагодим по себе си. В крайна сметка, самите ние губим от това. Имах малко наивната идея да направя нещо, което би предизвикало интерес и любов у най-малката публика – децата и младежите. Би предизвикало интерес към визуалното изкуство, в частност – към света, в частност – природата, от която все още има някакви остатъци... 

Преди да влезем в кулата, ни посъветвахте, че е най-добре всеки сам да се потопи в това, което го очаква. Защо това е важно за Вас?

- Ако не съм направил нещо достатъчно силно – което само да обяснява, то моята намеса е безсмислена и е насила. Освен това, ще манипулирам вашето усещане. Ти можеш да усетиш съвсем друго нещо, различно от това, което аз съм мислил. Така че за мен е по-готино вие да си го изживеете. Аз вярвам в сентенцията, че зрителят е авторът. Защото винаги това, което ти виждаш, е твоята лична галерия. Ти подписваш произведението в собствената си глава и получаваш собственото произведение въз основа на нещото, което си видял. 

В инсталацията има интересна смесица между натурални неща – като глината, и изкуствени материали – като пластмасата...

- Това е една голяма лъжа... Много често ми се случва да казвам, че София, например, е много по-приятна, много по-готина и безкрайно по-безлична, отколкото беше едно време. По същия начин ние сътворяваме среда, която ни е удобна, комфортна, хубава, но в същото време – абсолютно куха. Тя, в крайна сметка, води до едно вътрешно ограбване, а глината е единственият истински истински обект в цялото това нещо. Докато останалото създава илюзия за вода, но всъщност е пластмаса. Това е като ноктите – хубав маникюр, ама е пластмасов. 

Какъв е произходът на глината и на рибките? 

- Рибките се явиха в галерията... Въобще не ги бях мислил, но през цялото време си представях вода от пластмаса, която тече или капе, и оставя сухо под себе си. Затова и самата инсталация не е съвсем готова. Тя ще има дълъг живот, в който тепърва ще съхне. Тоест, това цялото нещо ще се напука и ще изсъхне абсолютно... Тази илюзия на вода е донякъде сюрреална, но много истинска – на едно друго ниво, не физическо, а духовно. 

Музиката, или по-скоро, звукът, който се чува, също има своя история... 

- Музиката също се роди тук... Първата ми идея беше тази вода, която е абсолютна синтетика, просто да „капе“ върху нещо, което е истинско. После ми предложиха да пусна звук, за да е по-силно. 

Ани Монова (Най-дълго управлявалият директор в историята на „Театър 199“ – бел. ред.) почина съвсем скоро. Бях на прощаването в „Свети Седмочисленици“. Хорът пя изключително красиво. Не си спомням какви бяха хората, но имах усещане, че са мъжки гласове, и то ниски. В един момент не се чува мелодия, а маса от хора – в един и същи тон. Беше много силно... Това беше звукът. Той просто се роди в „Свети Седмочисленици“. Помолих Валя (Валерия Попова – бел. ред.) да направи няколко разработки на звук. Първата асоциация беше за пустиня и вятър в пясъка, песъчинки, които се ветреят до безкрай – с усещане за някаква безкрайност и бездънна улица. Тя ми изпрати звуци с малко разработка – с втори и трети глас. Но, когато отделиш всичко и оставиш само един тон, и стане брум от гласове, тогава има много по-силно присъствие. Особено важно беше да има една единствена колона – за да има градация на звука, да влезеш в звука и да излезеш от него. И обратно – после пак да влезеш в него и да излезеш – и от галерията, и от звука.

Мястото на човека къде е в това, което правите? 

- Основно. Това е някаква моя алегория за това какво се случва в човека. Това е вътре в мен, във всеки. Може би в някого го има като зародиш или просто като потенция, в други – това е целостта на индивида. Като цяло, винаги разисквам човека, но по индиректен начин, а не едно към едно. Това е едно вътрешно пренасищане, водещо накрая до абсолютно изсушаване и обезкръвяване.

Юлиан Табаков е роден на юли 1975 г. в София. Работи в областта на визуалните и сценичните изкуства, киното и илюстрацията. Завършил е сценография в Националната художествена академия (НХА) и изящни изкуства в ENS des Beaux в Париж. Режисьорският му дебют е през 2000 г. с авторския спектакъл „Три сестри” по А. П. Чехов. През 2012 г. завършва първия си документален филм „Цветанка“, който получава 13 награди и е част от официалната програма на фестивали като DocFothnight – MoMA Annual International Festival of Nonfiction Film, Doc Leipzig, CPH:DOCS.

След 1998 г. прави над 60 сценографски и костюмографски решения на продукции в областта на театъра, операта и киното както и илюстрации за детски книги. Носител е на отличие „Златен век“ – за принос в развитието на българската култура, и много други награди в областта на театъра, киното и илюстрацията.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Спартак Атанасов: Петринел Гочев направи една коренно различна изложба
Една коренно различна изложба на Петринел Гочев - така кураторът Спартак Атанасов определя експозицията, подредена в столичната галерия nOva art space. Тя може да бъде разгледана д ...
Лео Зограф представя изложба със светлинна фотография „Танцуващият с фотоапарат“
Немският творец Аксел Зомер, с псевдонима Лео Зограф, представя в Ловеч изложба със светлинна фотография, която е нарекъл „Танцуващият с фотоапарат“. В художествена га ...
Международен фестивал по фойерверки
В продължение на три дни – 20, 21 и 22 септември, в Панагюрище ще се проведе поредното издание на Международния фестивал по фойерверки. Във всяка една от вечерите ще има и ко ...
Виенският ансамбъл „Паганини“ и квартет „Кукал“ от Чехия гостуват на „Европейски музикален фестивал“
Есенното, 24-о издание на столичния „Европейски музикален фестивал“ представя поредица от събития през следващите три месеца, съобщават от „Кантус фирмус“. ...
Драгомир Костадинов пресъздава разпада на обществото
Инсталация, пресъздаваща разпада на обществото, ще бъде позиционирана в „Квадрат 500“. Автор на произведението „Фрагментация“ е Драгомир Костадинов – ...
ОЩЕ ОТ ДНЕС
След 17 години Ману Чао се завръща с нов албум
След 17 години без издаден албум френско-испанският певец Ману Чао се завръща в петък с Viva Tu и своето латино звучене, съживявайки хубавите спомени на цяло едно поколение, което ...
Графити фестивал. Пристанище на 60 корабни статуи
Световни и български утвърдени визуални артисти ще създават съвременно изкуство заедно с 30 млади участници от русенски училища в „Графити фестивал. Пристанище на 60 корабни ...
Алек Алексиев озвучава новия български аудиосериал „Безбряг“
Актьорът Алек Алексиев озвучава новия български аудиосериал „Безбряг“. Автор на поредицата е Димитрина Събчева, съобщават от „Сторител“. Аудиосериалът разк ...
Националният политехнически музей ще се включи в Европейските дни на наследството
Националният политехнически музей ще се включи за пореден път в Европейските дни на наследството (ЕДН). На 21 септември музеят ще бъде с вход свободен, уведомяват организаторите. ...
Повелителката на глината
Регионалният исторически музей в Разград ще представи в специална изложба „Повелителката на глината“ творчеството на известната керамичка Ели Неделчева, съобщиха от кул ...
Тикер в 20:00 ч.
След 17 години без издаден албум френско-испанският певец Ману Чао се завръща в ...
Начало Тонът на времето
4923
Тонът на времето

Художникът Юлиян Табаков : Сътворяваме среда, която ни е удобна и хубава, но куха

Във водната кула на София тече река от пластмаса.Тя оставя след себе си суша и напукана глина. Мястото прилича на зловещ и в същото време приказен замък. „Виждам те“ е творение от множество лъскави ленти и пластмасови рибки, и брум от гласове, които те въвеждат (и отвеждат) от пространството.

| 21 Август 2024, 08:30 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА
Художникът Юлиян Табаков : Сътворяваме среда, която ни е удобна и хубава, но куха
Художникът Юлиян Табаков : Сътворяваме среда, която ни е удобна и хубава, но куха
Снимка © DFA

Във водната кула на София тече река от пластмаса. Тя оставя след себе си суша и напукана глина. Мястото прилича на зловещ и в същото време приказен замък. „Виждам те“ е творение от множество лъскави ленти и пластмасови рибки, и брум от гласове, които те въвеждат (и отвеждат) от пространството...

Сътворяваме среда, която ни е удобна, комфортна, хубава, но в същото време – абсолютно куха. Това е едно вътрешно пренасищане, което води до изсушаване и обезкръвяване.

Американската актриса Джун Скуиб, която е на 94 години и изпълнява главна роля в комедията „Телма“, е трябвало да убеди създателите на филма, че може сама да прави много от каскадите си, предаде Ройтерс. 

„Беше много забавно. След като прочетох сценария реших, че мога да се справя“, каза Скуиб. 

Тя прави почти всички каскади със скутери, включително и в сцена в антикварен магазин, която е физически трудна за изпълнение. 

Филмът на „Магнолия пикчърс“, режисиран от Джош Марголин, разказва за баба Телма, която се впуска в множество каскади, за да отмъсти на телефонните измамници, които са взели 10 000 щатски долара от спестяванията . 

Във филма участва и Фред Хечингер, който се превъплъщава в образа на внука на Телма. 

Марголин каза, че Скуиб е насочила „вътрешния си Том Круз“ много ефективно. Тя се е чувствала все по-комфо

Във Варна ще бъде създаден втори регионален център за съвременно изкуство (РЦСИ) по примера на „Топлоцентрала“ в София. Това съобщи директорът на центъра в столицата Веселин Димов. Идеята е обсъдена на годишната среща на най-голямата мрежа в света за изпълнителски изкуства IETM, на чийто борд Димов е член от две години. Мрежата е създадена през 1981 г. в Италия с цел да свързва и да помага на артисти, организации и културни оператори в Европа. След 2003 г. към нея се присъединяват и представители на другите континенти. Седалището й е в Брюксел.

От срещата на мрежата в София преди десет години тръгва създаването на „Топлоцентрала“, припомни Димов и уточни, че регионалният център за съвременно изкуство във Варна няма да се нарича така, а името му ще бъде избрано от местните артисти. 

На тазгодишната среща на IETM са направени посещения в София, Велико Търново, Габр

Програма с участието на над 30 музиканти и визуални артисти ще представи 11-ото издание на Международния фестивал „Радар“ (RADAR) от 2 до 4 август във Варна, съобщават организаторите. Проектите, които ще гостуват на форума, изследват пресечните точки между жанровете. В осем концерта ще звучи музика от ренесанс през джаз до електроника и бийтбокс, ще бъдат показани светлинни инсталации и видео мапинг.

Сред акцентите в тазгодишната програма е гостуването на финландския пианист Аки Рисанен, който ще представи солов концерт на нов клавирен инструмент, наречен омниверк. Дорин Марселие от Нидерландия ще предложи светлинна инсталация в комбинация със звуци на арфа. Световната оперна прима Клерън МакФадън се завръща на сцената на фестивала „Радар“, този път в компанията на три млади оперни певици, с които ще изнесе ренесансов концерт. Публиката ще чуе също германската банда Salomea съ

Това е шеста или седма изложба, наречена „Пътят...“. Това е работно заглавие, което показва моят творчески път. И аз го допълвам с всяка една изложба. Защото пътят не е свършва и, както казват индийците, целта не е важна, важен е пътят,  по който вървим. Дай Боже, моят път да е с малко повече време. Отчасти, в много малък процент, това е и моят житейски път. Това казва художникът Цветан Казанджиев, чиито творби са подредени в галерия „Графикарт“.

Моят творчески път показва откъде съм тръгнал – от графиката, рисунката, акварела, живописта, допълва авторът. Специално за арт пространството той създава черно-бели варианти на своите цветни графики. Обяснява, че умишлено са направени в черно-бяло, за да бъдат в контраст с рисунките, които представя. 

Само една от изложените картини в голям формат не е получавала н

Очаква се американският рапър Килър Майк да избегне обвинения за физическа саморазправа, довела до ареста му на наградите „Грами“ по-рано тази година, предаде Асошиейтед прес. Наскоро като рапърът положи общественополезен труд. 

В изявление от четвъртък градската прокуратура на Лос Анджелис съобщи, че Майк „успешно е завършил процеса на изслушване, включително и наложеното изискване за общественополезен труд“. През февруари рапърът беше отведе с белезници от полицията и задържан по подозрение в нарушение на закона.

Съдебните документи показват, че срещу Майк, чието истинско име е Майкъл Рендер, няма повдиганото обвинение за инцидента. 

Майк каза, че „прекалено ревностен“ охранител е допринесъл за сбиването, което се е случило в радостните моменти, след като е спечелил три награди на церемония на наградите „Грами“. Това е първата му награда „Грами“ от

Думите на Юлиян Табаков са по повод инсталацията в галерия „+359“. До 15 септември всеки може да съпреживее сътвореното от художника и да стане свидетел на процеса, в който „цялото това нещо“ тепърва ще съхне и ще се напуква. „Тази илюзия на вода е донякъде сюрреална, но много истинска – на едно друго ниво, не физическо, а духовно“, допълва авторът.

По думите му „Виждам те“ е алегория за това, което се случва в човека: „Това е вътре в мен, във всеки от нас. Може би в някого го има като зародиш или просто като потенция, в други – това е целостта на индивида. Като цяло, винаги разисквам човека, но по индиректен начин, а не едно към едно“.

Аз считам, че творчеството е огледало на личността. В такъв смисъл и моята музика сигурно напълно изявява това, което представлявам – не само като творец, но и като човек. Мисля, че творческата дейност на един автор най-малко може да прикрие недостатъците му или пък да преувеличи неговите качества. С една дума, при творчеството скрито-покрито няма, там всичко лъсва наяве, казва Васил Казанджиев.

Днес големият български композитор, диригент и педагог празнува своята 90-годишнина.

Той е роден на 10 септември 1934 г. в Мартен, Русенска област, в семейството на интелектуалци с музикални интереси.

„Родителите ми имаха решаващо значение за това формиране в такъв смисъл, че първи те се сетиха да ме насочат към музиката. А всъщност това стана много случайно. Аз започнах на китара още съвсем малък, може би седемгодишен, и от

Изложба със заглавие „Време-пространствени полета“ представя Огняна Серафимова в рамките на форума

„Изкуството като противодействие“, организиран от Градската художествена галерия във Варна. Нейните инсталации се намират във вътрешния двор на културната институция. 

Тази изложба е за паметта. Това са моменти, които по един театрален начин са застинали в моите творби и много ми се иска публиката да е свободна да ги тълкува, каза авторката. „Стъпките на нашите деди носят усещането за многото хора, които са причина да ни има нас, благодарение на чийто труд е възможно нашето време. Това е философски поглед над основни понятия, които ме вълнуват, заключени най-вече в предметите, усещането за допир, за истинска вещ, която носи в себе си спомен и код. Това са инструментите, с които си служа, за да създам атмосферата, в която хората да се пот

Документалната поредица на Епъл Ти Ви плюс с названието „Кей-поп Айдолс“ (K-pop Idols) предлага задълбочен поглед към това как кей-поп индустрията приема и разгръща нови идеи, като същевременно се бори с предизвикателствата, предаде Асошиейтед прес. 

Поредицата от шест части представя корейско-американската звезда Джеси и изгряващи кей-поп групи като Cravity и Blackswan, като документира възходите и паденията в кариерите им. 

Музикалният жанр кей-поп е известен с комбинацията от вокали и прецизна хореография. Членовете на момичешката мултинационална група Blackswan Фату Самба и Алена Смит с псевдоним "ЕнВи" (NVee) казаха пред Асошиейтед прес, че репетират до 10 часа дневно. Това включва хореография и вокални сесии преди да започне сезона, свързан с поредица от събития за популяризиране на последните им песни. 

След като сключат догово

Група "Субдибула" и певицата Ели Раданова за първи път ще гостуват на сцена "Арт лято" във Велико Търново, съобщиха организаторите на концерта.

В сценичната си изява на 29 август музикантите ще представят специално подбрана селекция от своя авторска музика.

Публиката ще чуе както утвърдени и разпознаваеми песни на "Субдибула", сред които "Бавно", "Пия за вас" и "Аз или ти", така и голяма част от реализираните през последните няколко години парчета, които ще бъдат включени в предстоящия албум на групата.

Заедно с гост музикантите Владимир Митин и Петър Щерев, "Субдибула" ще представи и дебютния албум на Ели Раданова - Alibi.

Той имаше своята премиера през месец май и още с появата на първия сингъл Funkylicuous предизвика любопитството на меломаните, припомниха организаторите.

На сцената във Велико Търново присъстващите на концерта ще мо

Една от най-престижните швейцарски културни институции - музеят "Кунстхаус" в Цюрих, ще продаде картина, рисувана от художника Клод Моне, с която еврейският собственик е бил принуден да се раздели по време на Втората световна война, съобщи АФП. Парите от продажбата ще бъдат разделени между музея и наследниците.

Музеят е постигнал споразумение с наследниците на еврейски колекционер, преследван от нацистите в родната си страна.

"Кунстхаус" е един от многото музеи по света, започнали кампания по ревизия на колекциите си с цел установяване на картини, отнети заради нацизма по време на Втората световна война.

"Мъж с чадър" на Моне е била част от колекцията на текстилния предприемач Карл Закс - евреин, живеещ в Полша. През 1939 г. Закс е избягал в Швейцария с жена си Маргарете без никакви пари. За да може да живее в Швейцария, той е трябвало да заложи картините от ко

„Искаше ми се целият проект да има и леко образователен аспект – свързан с животните и със света, в който живеем, който не познаваме, и се опитваме да нагодим по себе си. В крайна сметка, самите ние губим от това. Имах малко наивната идея да направя нещо, което би предизвикало интерес и любов в най-малката публика – децата и младежите. Би предизвикало интерес към визуалното изкуство, в частност – към света, в частност – природата, от която все още има някакви остатъци“, казва още Юлиян Табаков.

Юлиян Табаков , в разговор с Даниел Димитров – за зрителя като автор, за  света, който не познаваме и се опитваме да нагодим по себе си, за водата от пластмаса, която оставя суша след себе си, за музиката и звуците във „Виждам те“, за човека и вътрешното пренасищане, което води до абсолютно изсушаване и обезкървяване...

Защо „Виждам те“? 

- Не знам... Това заглавие ми се върти от много години. Започвам го, сменям го, започвам го, сменям го... Като цяло, е идея за нещо, което се случва, а някъде съществува някой, който го наблюдава. Въпреки че всички ние си затваряме очите за това, което правим...

Целият проект, извън контекста на специалната инсталация, е нещо, което ми се искаше да има и леко образователен аспект – свързан с животните и със света, в който живеем, който не познаваме, и се опитваме да нагодим по себе си. В крайна сметка, самите ние губим от това. Имах малко наивната идея да направя нещо, което би предизвикало интерес и любов у най-малката публика – децата и младежите. Би предизвикало интерес към визуалното изкуство, в частност – към света, в частност – природата, от която все още има някакви остатъци... 

Преди да влезем в кулата, ни посъветвахте, че е най-добре всеки сам да се потопи в това, което го очаква. Защо това е важно за Вас?

- Ако не съм направил нещо достатъчно силно – което само да обяснява, то моята намеса е безсмислена и е насила. Освен това, ще манипулирам вашето усещане. Ти можеш да усетиш съвсем друго нещо, различно от това, което аз съм мислил. Така че за мен е по-готино вие да си го изживеете. Аз вярвам в сентенцията, че зрителят е авторът. Защото винаги това, което ти виждаш, е твоята лична галерия. Ти подписваш произведението в собствената си глава и получаваш собственото произведение въз основа на нещото, което си видял. 

В инсталацията има интересна смесица между натурални неща – като глината, и изкуствени материали – като пластмасата...

- Това е една голяма лъжа... Много често ми се случва да казвам, че София, например, е много по-приятна, много по-готина и безкрайно по-безлична, отколкото беше едно време. По същия начин ние сътворяваме среда, която ни е удобна, комфортна, хубава, но в същото време – абсолютно куха. Тя, в крайна сметка, води до едно вътрешно ограбване, а глината е единственият истински истински обект в цялото това нещо. Докато останалото създава илюзия за вода, но всъщност е пластмаса. Това е като ноктите – хубав маникюр, ама е пластмасов. 

Какъв е произходът на глината и на рибките? 

- Рибките се явиха в галерията... Въобще не ги бях мислил, но през цялото време си представях вода от пластмаса, която тече или капе, и оставя сухо под себе си. Затова и самата инсталация не е съвсем готова. Тя ще има дълъг живот, в който тепърва ще съхне. Тоест, това цялото нещо ще се напука и ще изсъхне абсолютно... Тази илюзия на вода е донякъде сюрреална, но много истинска – на едно друго ниво, не физическо, а духовно. 

Музиката, или по-скоро, звукът, който се чува, също има своя история... 

- Музиката също се роди тук... Първата ми идея беше тази вода, която е абсолютна синтетика, просто да „капе“ върху нещо, което е истинско. После ми предложиха да пусна звук, за да е по-силно. 

Ани Монова (Най-дълго управлявалият директор в историята на „Театър 199“ – бел. ред.) почина съвсем скоро. Бях на прощаването в „Свети Седмочисленици“. Хорът пя изключително красиво. Не си спомням какви бяха хората, но имах усещане, че са мъжки гласове, и то ниски. В един момент не се чува мелодия, а маса от хора – в един и същи тон. Беше много силно... Това беше звукът. Той просто се роди в „Свети Седмочисленици“. Помолих Валя (Валерия Попова – бел. ред.) да направи няколко разработки на звук. Първата асоциация беше за пустиня и вятър в пясъка, песъчинки, които се ветреят до безкрай – с усещане за някаква безкрайност и бездънна улица. Тя ми изпрати звуци с малко разработка – с втори и трети глас. Но, когато отделиш всичко и оставиш само един тон, и стане брум от гласове, тогава има много по-силно присъствие. Особено важно беше да има една единствена колона – за да има градация на звука, да влезеш в звука и да излезеш от него. И обратно – после пак да влезеш в него и да излезеш – и от галерията, и от звука.

Мястото на човека къде е в това, което правите? 

- Основно. Това е някаква моя алегория за това какво се случва в човека. Това е вътре в мен, във всеки. Може би в някого го има като зародиш или просто като потенция, в други – това е целостта на индивида. Като цяло, винаги разисквам човека, но по индиректен начин, а не едно към едно. Това е едно вътрешно пренасищане, водещо накрая до абсолютно изсушаване и обезкръвяване.

Юлиан Табаков е роден на юли 1975 г. в София. Работи в областта на визуалните и сценичните изкуства, киното и илюстрацията. Завършил е сценография в Националната художествена академия (НХА) и изящни изкуства в ENS des Beaux в Париж. Режисьорският му дебют е през 2000 г. с авторския спектакъл „Три сестри” по А. П. Чехов. През 2012 г. завършва първия си документален филм „Цветанка“, който получава 13 награди и е част от официалната програма на фестивали като DocFothnight – MoMA Annual International Festival of Nonfiction Film, Doc Leipzig, CPH:DOCS.

След 1998 г. прави над 60 сценографски и костюмографски решения на продукции в областта на театъра, операта и киното както и илюстрации за детски книги. Носител е на отличие „Златен век“ – за принос в развитието на българската култура, и много други награди в областта на театъра, киното и илюстрацията.

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6:
Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч. От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Спартак Атанасов: Петринел Гочев направи една коренно различна изложба
Лео Зограф представя изложба със светлинна фотография „Танцуващият с фотоапарат“
Международен фестивал по фойерверки
Виенският ансамбъл „Паганини“ и квартет „Кукал“ от Чехия гостуват на „Европейски музикален фестивал“
Драгомир Костадинов пресъздава разпада на обществото
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Септември
Препоръчани заглавия
ОЩЕ НОВИНИ
Творчески отражения
След 17 години Ману Чао се завръща с нов албум
Калейдоскоп
Графити фестивал. Пристанище на 60 корабни статуи
Цветни аспекти
Алек Алексиев озвучава новия български аудиосериал „Безбряг“
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.